Характеристики на комбинирата топлоизолация

Какво представлява така наречената „комбинирана топлоизолация?” Както можете да се досетите, тя е съвкупност от вътрешна и външна такава. Нека хвърлим поглед на нейните характеристики – на плюсовете и минусите, които ще ни помогнат да вземем най-доброто решение за нуждите на офиса или дома ни.

Плюсове:

  • Напълно се елиминира рискът от проникване на влага отвън
  • Термостовете са изцяло прекъснати, което е гаранция за елиминирането на загуба на топлина през тях
  • При поставянето на външната топлоизолация се обновява и подобрява фасадата на постройката
  • През лятото силното слънце загрява стените в значително по-малка степен

Минуси:

  • Отнема се част от вътрешното пространство на помещенията
  • Съществува опасност при тънка външна изолация точката на конденз да бъде изместена в стената или в близост до вътрешната изолация, а образувалият се евентуално конденз да допринесе за увеличаването на корозията на арматурата в бетонните елементи
  • При монтажа на този тип топлоизолация на обитателите на сградата се налага да се съобразяват с присъствието на работниците наоколо, както и да разместват покъщината или инвентара си
  • След изключване на отоплителните уреди през зимата помещенията изстиват по-бързо. Това се дължи на факта, че стените не акумулират цялата възможна топлина.
  • И, разбира се – цената. Това е възможно най-скъпият начин да изолирате дома или офиса си.

Комбинирата топлоизолация ще ви струва значително по-скъпо от останалите видове, поради което обичайно се използва в ролята на презастраховка. В случай, че вътрешната изолация не е изпълнена правилно, можете да имате проблеми заради появата на мухъл. Когато в дадено помещение се слага гипскартон, много често по външните стени се добавя вътрешна изолация от минерална вата. Нейната цена е ниска, а материалът изолира допълнително.

При достатъчно добра външна изолация няма реални причини да се прави и вътрешна такава. Защо тогава я разглеждаме изобщо? На практика т.нар. "комбинирана" топлоизолация се получава като резултат, когато една сграда или жилище вече е била топлоизолирана от едната страна и впоследствие собствениците решат да я изолират и от другата. Например, ако апартамент е имал вътрешна топлоизолация с гипскартон и вата, а по-късно, при наличие на средства, се прави и външната изолация. Или ако има външна изолация, но поради някакви причини собствениците не са удовлетворени от нея и вместо да я преработват, решават да добавят и вътрешна, или пък ако просто имат проблем с неравности/кривини на стените и ги "изправят" с гипскартон - тогава също е логично да се добави изолационен слой под гипскартонната конструкция. Във всички останали случаи силно препоръчително е да се изпълни само и единствено външна изолация.

Какво представлява изолацията тип „сандвич?”

Така наречената изолация тип „сандвич” се основана на принципа „стена – изолация – стена” (да не се бърка с изолационните сандвич панели). Какви са нейните предимства и недостатъци?

Плюсове:

Минуси:

  • Приложението й е ограничено – практически само при строителство на нови сгради
  • Поради съществуващия риск от обледеняване външните стени като правило са само от плътни тухли, което пък ограничава избора на възможности за подобравяне на външния вид на постройката
  • И накрая, но не на последно място, има опасност работниците да не погледнат съвестно на работата си, като си спестят труда по залепването на топлоизолацията. Това води до сериозния риск тя да се свлече с течение на времето.

Какви са обобщаващите изводи, до които стигаме? Изолацията тип „сандвич” е приложима само по време на строителството на нови стради. От другата страна тя притежава всички преимущества на външната топлоизолация. Тук единственото изискване е по-дебелата част на зида да се намира от вътрешната страна.

Любопитен факт е, че е масово разпространена във Великобритания. Това се дължи както на умерените зимни температури, така и на традиционния начин, по който изглеждат къщите в тази страна. Със сигурност знаете, че, ние, българите, обичаме разнообразието, ето защо у нас тя често се прилага тъкмо с тази цел – допълнителен ефект от красотата на традиционната зидария. Най-добре е с нея да изолирате стени с южно и югозападно изложение.

Добре е да знаете, че изолацията тип „сандвич” има и своя разновидност. Това е, когато празното пространството между двата зида се изпълни със специална смес от течна смола и насипна вата.

Външни бетонови настилки

Съкратена версия:
Изглежда просто, но не е. Вземете хора, които знаят какво правят. Или поне прочетете дългата версия.

Дълга версия:

Външните настилки от бетон са практични, лесни за поддръжка и могат да бъдат ползвани без крайно покритие или завършени с каменни плочи, гранитогрес или цяла палитра съвременни PU покрития. В допълнение изграждането им е сравнително евтино и не изисква специални умения, а спазване на елементарна технология и добри строителни практики.

Външни бетонови настилкиПостът ми е насочен към направата на

бетонови алеи за домашно ползване

Смятах да подмина какви са най-често срещаните проблеми с тези настилки, защото имам усещането, че всички ги знаете, но все пак:

Напукване на повъхността. Причините за това са:

  1. Полагане на настилката на неравна основа, което води до критично малка дебелина на настилката на места. Малката дебелина не дава нужната якост, особено ако има и автомобилен трафик. Изглежда логично, масово не се спазва.
  2. Полагане на настилката в екстремно високи (над 30 °С) или при отрицателни температури. Силно нагрятата или покрита с лед армировка или основа е гаранция за последващи проблеми. Това е една от най-често срещаните грешки, заедно с липсата на адекватна грижа за пресния бетон.
  3. Неправилно оразмеряване на разширителни фуги, както и неправилна дълбочина на срезовете. Да не говорим, че направата на такива фуги е по-скоро изключение, а не практика. Хич няма и да споменавам запълването на фугите – това се води екзотика.
  4. Времето на престой на бетоновата смес често пъти се удължава прекомерно. Престоят на бетоновозите на обекта над 120 мин. влошава качествата на продукта. Допълнително проблемът се усложнява с добавяне на вода на обекта, с което се цели по-лесно полагане, но резултатът е нарушено водоциментно съотношение.
  5. Добавяне на обекта на неподходящи за рецептурата на бетона и несъгласувани с производителя на бетон химически добавки и фибри.

Оронване на повърхността на настилката, причинено от:

  1. Неподходящ клас бетон. За това трябва и ЩЕ напиша отделна тема, защото ми е писнало да казвам, че да си бъркате сами бетона е лудост и следва да се прави само ако в радиус от 20 км няма бетон възел. Бетони, тип „3 към1” и „баджанакът знае страшна рецепта” не са подходящи за външни настилки, освен ако нямате желание следващият ви пост да бъде „С какво да намажа обрушената настилка”. Специална молба по тази точка – хората, дето „ от 30 години го правя и няма проблем” – да не ми пишат. Вие си знаете всичко, този пост е за останалите.
  2. Третиране на настилката с агресивни размразяващи или почистващи вещества. Да си поръсите зимно време бетонната алея със сол и луга е особен вид мазохизъм, особено ако сами сте си бъркали бетона за нея. Проблемите започват буквално на следващата седмица. Обрушен от сол бетон е изключително скъп за поправка. „Намажи го с тераколче” просто не работи.

Пропадане на настилката, причинено от:

  1. Неуплътнена или недостатъчно уплътнена основа. Това е особено важно при настилки, по които се очаква трафик на автомобили, тежки машини, разполагане на стелажни системи с точково натоварване и т.н.
  2. Несъобразена дебелина на бетоновата настилка с последващото натоварване.

Пешеходен, автомобилен и тежкотоварен трафик изискват различни дебелини на настилката. Изглежда логично, но просто не се прави. Дори руските учени не могат да обяснят защо.

Ето и решенията и мерките, с които да си спестите проблемите и излишните разходи

Как да избегнем напукване

- Напукване следствие на неравна основа

Неравната основа трябва да бъде подготвена с изключително внимание. Задължително

заравнете основата така, че максималното отклонение да не надхвърля 10% от дебелината на настилката. Например при дебелина от 20 cm, максималното допустимо отклонение трябва да е 2 cm. Границите на различни основи (стар бетон-насипен чакъл) трябва да се армират допълнително, като се имитира анкерна връзка с подходящ профил желязо. При основа от стар бетон той задължително да се покрие с полиетилен, преди изливането на новото покритие, за да се спре капилярната влага.

- Напукване следствие на полагане в екстремни температури (под + 10 °С или над +25 °С)

Избягвайте полагане на външни бетонови настилки в екстремни условия. По възможност отложете. Ако е наложително задължително се консултирайте с производителя на

бетон, а не с бай Харалампи. Повече информация можете да намерите в предишната ми тема „Полагане на бетон в зимни условия“. Скоро ще има и тема „Полагане на бетон в горещо време“ – чакам просто да се затопли малко, че да е актуално.

- Напукване следствие на неправилно оразмеряване

Задължително е оразмеряването на полетата да става по проект, а не импровизирано.

Максимален размер на полето 5х5 m. При невъзможност да е квадрат, то съотношението на страните не трябва да надхвърля 1:1.5. Дълбочината на среза трябва да е 1/3 от дебелината на настилката. Задължително срезове се правят покрай колони и външни стени на помещенията. Ако нямате такава машина – вземете си под наем, едва ли ще ви струва повече от 20-30 лева за ден.

Най-често срещаният въпрос е: „Ама не може ли без това?”. Може! Тъкмо скоро пак ще правите алея и ще влеете свежи пари в икономиката.

- Напукване следствие неподходящи добавки и фибри

Консултирайте плановете си с производителя на бетон за всеки конкретен случай. Не всички добавки и фибри са съвместими с поръчаните от клиента класове бетон и това води до непоправими последици и за двете страни.

В никакъв случай не добавяйте вода в бетоновата смес – за справка поста ми със сухите факти какво се случва при добавянето на 10 литра вода в един кубик бетон.

Отново да вметна и дебело да подчертая – ако си поръчате клас бетон, който е подходящ за външни условия, водонепроницаем, устойчив на обработка с размразяващи агенти, абразоустойчив и т.н, това ще ви спести повърхностната обработка на бетона с допълнителна химия, куп проблеми с нейното оронване и най-вече ЩЕ ВИ ИЗЛЕЗЕ ПО-ЕВТИНО И ДЪЛГОТРАЙНО.

Как да избегнем оронване на повърхността

Най-важната предпазна мярка е избор на подходящ клас бетон според въздействието на околната среда. Използвайте мразоустойчиви бетони от клас XF, които покриват изискванията за износоустойчивост на XM бетоните и дават защита от хлориди, използвани за размразяване. Такива бетони не можете да забъркате на двора, защото не разполагате с рецептурите и нужните добавки. Поръчват се, като пак да натъртя – излизат по-евтини от бухнал на двора ви бетон с повърхностни втвърдители и фибри.

Откакто влязахме в ЕС, класовете бетон в България вече не са по един показател – якост на натиск, а по два – якост на натиск и по устойчивост на въздействие на околната среда. Това значи само едно – дори да направите и използвате бетон с висок клас на якост (което в домашни условия е доволно трудно), то той пак ще се компрометира, ако го поставите на външни условия и го поръсите с любимата сол.

Заледяването на външните настилки може да бъде избегнато и с използването на системи за отводняване и заложени в проекта наклони за оттичане. Това ще удължи значително живота на настилките. Ако на алеята ви се образуват локви – ще имате гарантирани проблеми. С малко мисъл при проектирането, това се избягва с минимални усилия. Правите го за сифона в банята, правете го и тук. Задължително е.

Как да избегнем пропадане

Задължително е основата и подложните покрития да бъдат уплътнени чрез вибрационни валяци, вибро-плоча, трамбовка или по друг подходящ способ. Едва ли имате такава машина, но можете да си я наемете за доста символични пари (20-30-40 лева на ден) – направете го.

Недопустимо е използването на пясъчна подложка, защото не може да бъде уплътнена. Това трябваше да го напиша с големи букви.

Дебелината на бетоновото покритие трябва да е мин. 15 cm за трафик на леки втомобили и мин. 25 cm за тежкотоварни.

Благодаря за вниманието и ако виждате пропуски, ще се радвам да ги допълните.

Станислав Славов

Полиуретанова хидроизолация на тераса

Показваме един вариант за решаване на проблеми с течащи тераси. Без премахване на съществуващи плочки, замазки и топлоизолация. Ремонт за една седмица, с живот на покритието в пъти повече от гранитогрес и други.

Етапите са следните:

1. Почистване идеално на основата.
2. Проверяване за отлепени плочки, премахване и възстановяване (залепване) на същите.
3. Прерязване на фуги за отвеждане на влагата в замазката.
4. Ревизиране на сифоните и обработка според ситуацията.
5. Монтаж на отдушници и запълване на фугите с полиуретанов уплътнител.
6. Обработка на всички ъгли с полиуретанов уплътнител
7. Грундиране с епоксиден грунд, като Epoksi primer 500 на Isomat, или Epoxi primer на Maris Polymers.
8. Монтаж на компенсаторни ленти в ъглите, и обработка на ъглите и отдушниците.
9. Полагане на слои полиуретанова хидроизолация с площна армировка от полиестерен воал 65 грама м2, isoflex pu 500 или mariseal 250
10. Полагане на още два слоя полиуретанова хидроизолация Izoflex PU500 или mariseal 250, всеки след като е изсъхнал предишния (24 часа)
11. Полагане на износоустойчиво покритие за пешеходен или автомобилен трафик като PU 720 на Изомат или mariseal 400 - 420 на MarisPolymers.

Прилагаме снимки от извършената работа в различни етапи:

Зимно бетониране

Зимно бетониране

Зимно бетониранеСъкратена версия за тези, които мразят да четат:
„По-добре отложете за пролетта, защото е скъпо и хората, които знаят как се прави са заети с по-големи обекти”.

Ето и дългата версия:

За бетониране в студеното време говорим, когато бетоновата смес се обработва при температури под +5 °С или при минимална дневна стойност под 0 °С. Полагането на бетон при температури под тези стойности крие реални рискове и изисква задължителни мерки, защото гарантирано води до компрометиран бетон – обрушен и със силно понижена якост. Такъв бетон не подлежи на поправяне.

Стягането на бетона се дължи на протичащата химическа реакция между во­дата и цимента.

За да се осъществи тази реакция е необходи­мо температурата на сместта и околна­та среда да бъдат в температурния интервал от +5 °С до +25 °С.

Отново натъртвам – не моментна температура по обед, а в интервал от 24 часа.
При температури от +5 °С до -5 °С реакцията протича бавно, а при -10 °С спира напълно.

За да бъде успешно зимното бетониране, трябва да осигурите условия, запазващи температурата на бетоновата смес над +10 °С в продължение на 3 дни, като критичен е периодът до достигане на якост от 5 N / mm2, когато бетонът вече става устойчив на замръзване, защото цялата вода в него е влязла в реакция и просто няма какво да замръзне.

Като цяло долната граница на температурите за полагането на бетон в България е -10 °С . Теоретично е възможно да се работи и при по-ниски температури, но на практика се прави рядко, защото нужните мерки го правят икономически нецелесъобразно.

Мерките за зимно бетониране са екипни и се разделят между производителя на бетона и бригадата на обекта.

Мерки, които трябва да вземе производителят:

  1. Подгряване на бетоновата смес до над +10 °С при температура на обекта от 0 °С до -5 °С и подгряване на сместта до над +15 °С при температура на обекта от -5 °С до -10 °С. Не са много възлите, които предлагат тази услуга. Цената за подгряване на кубик бетон е около в порядъка на 3-4 лева.
  2. Увеличаване на количеството на цимента в рецептурата или замяната с цимент с по-силно топлинно отдаване при хидратация. Цели се ефект на самоподгряване, но това работи само до определени температури и в комбинация с други мерки.
  3. Понижаване на В/Ц фактора чрез добавяне на пластификатор в комбинация с несъдържащ хлор ускорител. Не може да бъде самостоятелна мярка, освен при температури на полагане в долната границата на допустимото. Цената за добавките на кубик бетон е в рамките на 3-8 лева, в зависимост от това за каква температура се проектира сместта.

Мерките, които трябва да се вземат на обекта:

При целодневни температури от 0 °С до -5 °С:

  1. По никакъв начин към доставения бетон да НЕ се добавя вода с цел подобряване на обработваемостта!
  2. Да се осигурят допълнителни хора с цел по-бързата подготовка на основата, полагане и уплътняване на подгрятия бетон. Изстиването му в престой на обекта е чиста загуба на пари за вас.
  3. Непосредствено преди пристигане на бетоновозите армировката да се изчисти от лед и сняг. Да НЕ се облива с топла вода!
  4. Изкопът, кофражът или основата да се изчисти основно от лед и сняг.
  5. Прясно положения бетон трябва да се предпази от загуба на влажност чрез завиване с полиетилен или обработка с кюринги. При ниски температури влажността винаги е много ниска.
  6. Бетонът се уплътнява веднага след полагане, без да се губи време.
  7. Препоръчително е пресният бетон да се покрие с термофолио и да се ограничат студените въздушни течения.

При целодневни температури от -5 °С до -10 °С:

  1. Непосредствено преди пристигане на бетоновозите армировката да се изчисти от лед и да се подгрее с газови горелки или електрически уреди. Изкопът, кофражът или основата да се изчисти основно от лед и сняг. Недопустимо е полагането на бетон върху заснежена основа.
  2. Кофражните форми да се затоплят непосредствено преди изливане на сместта.
  3. Изпомпването на подгрятата бетонова смес, полагането й в кофража и уплътняването трябва да се изпълни максимално бързо, в рамките на 30 минути от доставката. За целта най-добре да се осигурят допълнителни хора.
  4. Ако основата е земя предварително се полага термоизолиращ слой, който да предпази бетоновата смес от прекалено бърза загуба на температура. Изливането на подгрят бетон върху замръзнала земя е безсмислено.
  5. Ако се излива плоча, под нея се осигурява подгряване с калорифери или горелки за няколко дни и се ограничават студените въздушни течения.
  6. Задължително прясно положения бетон да се покрие с термофолио.
  7. Да се вземат всички възможни мерки сградата или части от нея да не губят топлина през първите дни – покриване с платнища и полиетилени на отворите, подгряване с отоплителни уреди и т.н.
  8. Декофриране след най-малко 48 часа и последващо покриване и обработка на повърхностите за защита от прекомерно бързо изпарение на влагата!

Разбира се, винаги можете да не се съобразите с тези мерки, стига да успеете да се договорите науката Химия да направи изключение точно за вашия случай.

Станислав Славов