Съкратена версия:
Изглежда просто, но не е. Вземете хора, които знаят какво правят. Или поне прочетете дългата версия.
Дълга версия:
Външните настилки от бетон са практични, лесни за поддръжка и могат да бъдат ползвани без крайно покритие или завършени с каменни плочи, гранитогрес или цяла палитра съвременни PU покрития. В допълнение изграждането им е сравнително евтино и не изисква специални умения, а спазване на елементарна технология и добри строителни практики.
Постът ми е насочен към направата на
бетонови алеи за домашно ползване
Смятах да подмина какви са най-често срещаните проблеми с тези настилки, защото имам усещането, че всички ги знаете, но все пак:
Напукване на повъхността. Причините за това са:
- Полагане на настилката на неравна основа, което води до критично малка дебелина на настилката на места. Малката дебелина не дава нужната якост, особено ако има и автомобилен трафик. Изглежда логично, масово не се спазва.
- Полагане на настилката в екстремно високи (над 30 °С) или при отрицателни температури. Силно нагрятата или покрита с лед армировка или основа е гаранция за последващи проблеми. Това е една от най-често срещаните грешки, заедно с липсата на адекватна грижа за пресния бетон.
- Неправилно оразмеряване на разширителни фуги, както и неправилна дълбочина на срезовете. Да не говорим, че направата на такива фуги е по-скоро изключение, а не практика. Хич няма и да споменавам запълването на фугите – това се води екзотика.
- Времето на престой на бетоновата смес често пъти се удължава прекомерно. Престоят на бетоновозите на обекта над 120 мин. влошава качествата на продукта. Допълнително проблемът се усложнява с добавяне на вода на обекта, с което се цели по-лесно полагане, но резултатът е нарушено водоциментно съотношение.
- Добавяне на обекта на неподходящи за рецептурата на бетона и несъгласувани с производителя на бетон химически добавки и фибри.
Оронване на повърхността на настилката, причинено от:
- Неподходящ клас бетон. За това трябва и ЩЕ напиша отделна тема, защото ми е писнало да казвам, че да си бъркате сами бетона е лудост и следва да се прави само ако в радиус от 20 км няма бетон възел. Бетони, тип „3 към1” и „баджанакът знае страшна рецепта” не са подходящи за външни настилки, освен ако нямате желание следващият ви пост да бъде „С какво да намажа обрушената настилка”. Специална молба по тази точка – хората, дето „ от 30 години го правя и няма проблем” – да не ми пишат. Вие си знаете всичко, този пост е за останалите.
- Третиране на настилката с агресивни размразяващи или почистващи вещества. Да си поръсите зимно време бетонната алея със сол и луга е особен вид мазохизъм, особено ако сами сте си бъркали бетона за нея. Проблемите започват буквално на следващата седмица. Обрушен от сол бетон е изключително скъп за поправка. „Намажи го с тераколче” просто не работи.
Пропадане на настилката, причинено от:
- Неуплътнена или недостатъчно уплътнена основа. Това е особено важно при настилки, по които се очаква трафик на автомобили, тежки машини, разполагане на стелажни системи с точково натоварване и т.н.
- Несъобразена дебелина на бетоновата настилка с последващото натоварване.
Пешеходен, автомобилен и тежкотоварен трафик изискват различни дебелини на настилката. Изглежда логично, но просто не се прави. Дори руските учени не могат да обяснят защо.
Ето и решенията и мерките, с които да си спестите проблемите и излишните разходи
Как да избегнем напукване
- Напукване следствие на неравна основа
Неравната основа трябва да бъде подготвена с изключително внимание. Задължително
заравнете основата така, че максималното отклонение да не надхвърля 10% от дебелината на настилката. Например при дебелина от 20 cm, максималното допустимо отклонение трябва да е 2 cm. Границите на различни основи (стар бетон-насипен чакъл) трябва да се армират допълнително, като се имитира анкерна връзка с подходящ профил желязо. При основа от стар бетон той задължително да се покрие с полиетилен, преди изливането на новото покритие, за да се спре капилярната влага.
- Напукване следствие на полагане в екстремни температури (под + 10 °С или над +25 °С)
Избягвайте полагане на външни бетонови настилки в екстремни условия. По възможност отложете. Ако е наложително задължително се консултирайте с производителя на
бетон, а не с бай Харалампи. Повече информация можете да намерите в предишната ми тема „Полагане на бетон в зимни условия“. Скоро ще има и тема „Полагане на бетон в горещо време“ – чакам просто да се затопли малко, че да е актуално.
- Напукване следствие на неправилно оразмеряване
Задължително е оразмеряването на полетата да става по проект, а не импровизирано.
Максимален размер на полето 5х5 m. При невъзможност да е квадрат, то съотношението на страните не трябва да надхвърля 1:1.5. Дълбочината на среза трябва да е 1/3 от дебелината на настилката. Задължително срезове се правят покрай колони и външни стени на помещенията. Ако нямате такава машина – вземете си под наем, едва ли ще ви струва повече от 20-30 лева за ден.
Най-често срещаният въпрос е: „Ама не може ли без това?”. Може! Тъкмо скоро пак ще правите алея и ще влеете свежи пари в икономиката.
- Напукване следствие неподходящи добавки и фибри
Консултирайте плановете си с производителя на бетон за всеки конкретен случай. Не всички добавки и фибри са съвместими с поръчаните от клиента класове бетон и това води до непоправими последици и за двете страни.
В никакъв случай не добавяйте вода в бетоновата смес – за справка поста ми със сухите факти какво се случва при добавянето на 10 литра вода в един кубик бетон.
Отново да вметна и дебело да подчертая – ако си поръчате клас бетон, който е подходящ за външни условия, водонепроницаем, устойчив на обработка с размразяващи агенти, абразоустойчив и т.н, това ще ви спести повърхностната обработка на бетона с допълнителна химия, куп проблеми с нейното оронване и най-вече ЩЕ ВИ ИЗЛЕЗЕ ПО-ЕВТИНО И ДЪЛГОТРАЙНО.
Как да избегнем оронване на повърхността
Най-важната предпазна мярка е избор на подходящ клас бетон според въздействието на околната среда. Използвайте мразоустойчиви бетони от клас XF, които покриват изискванията за износоустойчивост на XM бетоните и дават защита от хлориди, използвани за размразяване. Такива бетони не можете да забъркате на двора, защото не разполагате с рецептурите и нужните добавки. Поръчват се, като пак да натъртя – излизат по-евтини от бухнал на двора ви бетон с повърхностни втвърдители и фибри.
Откакто влязахме в ЕС, класовете бетон в България вече не са по един показател – якост на натиск, а по два – якост на натиск и по устойчивост на въздействие на околната среда. Това значи само едно – дори да направите и използвате бетон с висок клас на якост (което в домашни условия е доволно трудно), то той пак ще се компрометира, ако го поставите на външни условия и го поръсите с любимата сол.
Заледяването на външните настилки може да бъде избегнато и с използването на системи за отводняване и заложени в проекта наклони за оттичане. Това ще удължи значително живота на настилките. Ако на алеята ви се образуват локви – ще имате гарантирани проблеми. С малко мисъл при проектирането, това се избягва с минимални усилия. Правите го за сифона в банята, правете го и тук. Задължително е.
Как да избегнем пропадане
Задължително е основата и подложните покрития да бъдат уплътнени чрез вибрационни валяци, вибро-плоча, трамбовка или по друг подходящ способ. Едва ли имате такава машина, но можете да си я наемете за доста символични пари (20-30-40 лева на ден) – направете го.
Недопустимо е използването на пясъчна подложка, защото не може да бъде уплътнена. Това трябваше да го напиша с големи букви.
Дебелината на бетоновото покритие трябва да е мин. 15 cm за трафик на леки втомобили и мин. 25 cm за тежкотоварни.
Благодаря за вниманието и ако виждате пропуски, ще се радвам да ги допълните.
Станислав Славов